Букурещ непрекъснато нараства, развива се и се трансформира, дори когато преминаваме през ежедневните си маршрути в града и достигаме до едни и същи дестинации.
При определени моменти всичко изглежда така, както го познаваме, но понякога снимка от преди две-три години на познато място внезапно ни кара да осъзнаем колко много е преобразено за това кратко време.
Статистическите данни са много показателни, когато желаем да разберем динамиката на Букурещ. Например: през 1906 година населението на града е около 300 000 души. До края на 30-те години на ХХ век то се удвоява. В началото на 40-те години на миналия век населението наближава един милион.
По време на междувоенния период, Букурещ претърпява значителни трансформации в социален, икономически, културен и урбанистичен аспект. Това е период, в който периферията започва да получава нови функции и значения.
Общинският музей на Букурещ посочва, че с разширяването на града, периферията се превръща в зона за разнообразно градоустройствено и архитектурно развитие, особено за създаването на модерни и традиционни жилищни квартали, които да отговорят на нарастващото население.
След това комунистите идват на власт и решават жилищната криза с построяването на големи жилищни комплекси извън границите на града, в покрайнините, които не представляват значителни предизвикателства за разрушаване.
Така се оформят квартали като Titan – Balta Albă на изток, Militari – Drumul Taberei на запад и Berceni на юг.
Drumul Taberei има уникална история. Това е първият квартал, изграден от нулата на полето в Букурещ след Втората световна война и единственият, който остава в историята на архитектурата на Букурещ като пример за приложение на принципите и урбанизма на швейцарския архитект Льо Корбюзие, основоположник на модерната архитектура.
Запознайте се с историята на това малко населено място в рамките на големия град – квартал, който се характеризира с ниски модернистични сгради, обширни зелени площи между тях, търговски комплекси, училища, пешеходни зони, кино, плувен басейн, парк, стадион, фабрики и дори гаражи за автомобили, въпреки че по онова време трафикът почти не съществува.