Само за 50 години планетата е изправена пред катастрофално намаляване на броя на животинските видове със 73%, което бележи най-високото ниво на деградация на околната среда, според доклада ‘Жива планета 2024’, публикуван в четвъртък, 10 октомври, от WWF (Световен фонд за дивата природа). В изследването са анализирани над 5000 вида за 50-годишен период от 1970 до 2020 г..
В четвъртък, 10 октомври 2024 г., WWF – Световният фонд за дивата природа представи 15-ото издание на своята водеща двугодишна публикация – ‘Доклад за живата планета’, която представлява цялостно изследване на тенденциите в световното биоразнообразие и здравето на планетата.
Според този доклад планетата е достигнала най-високото ниво на деградация през антропоцена (ерата на човека), тъй като само за 50 години популациите на дивите видове са намалели със 73%. На практика сме свидетели на началото на шестото масово изчезване на биологичното разнообразие, този път причинено от човешката дейност.
В този контекст и предвид климатичната криза, в зависимост от решенията, взети в световен мащаб, следващите пет години ще бъдат решаващи за бъдещето на живота на Земята, предупреждават експертите на WWF.
Какво се случва в Румъния
В Румъния са налице следните проблеми:
Всички тези фактори оказват сериозно влияние върху здравето на видовете и екосистемите.
Докато обезлесяването в световен мащаб се е засилило през 2023 г., въпреки глобалния ангажимент за спиране на обезлесяването и деградацията на горите до края на десетилетието, борбата на Румъния е да запази това, което вече съществува: Високи консервационни стойности.
Страната ни е поела ангажимент да защити 10% от цялата си горска територия и е в процес на определяне на тези зони.
Освен това през последните 100 години властите са преградили и пресушили огромни площи от заливната равнина и делтата на Дунав, което е довело до загубата на 85% от заливната равнина и една трета от делтата. Последиците от тези действия, подчертани от изменението на климата, са очевидни: по-катастрофални наводнения, значително по-тежки последици от сушата, опустиняване и бедност в дунавските общности, се посочва в доклада на WWF.
Тези явления все още са обратими
За щастие, тези явления все още са обратими, казват специалистите от WWF. Как? В доклада се посочва, че румънските власти могат да гарантират връщането на водата, а заедно с нея и на живота и просперитета в заливните зони и делтата на река Дунав, чрез широкомащабни усилия за екологично възстановяване, диалог с всички заинтересовани страни в речните региони, вслушване в научните аргументи и спиране на одобряването на нови проекти за водноелектрически централи, които унищожават реките.
В проучването са анализирани над 5000 вида в 50-годишен период от 1970 до 2020 г.
Индексът на живата планета (LPI) , изчислен от Лондонското зоологическо дружество (ZSL), представя състоянието на планетата след задълбочен анализ, който включва почти 35 000 популационни тенденции за 5495 вида в периода от 1970 до 2020 г.
Намаляването на популациите на дивите животни може да служи като индикатор за ранно предупреждение за повишен риск от изчезване и потенциална загуба на естествени екосистеми.
Най-значителен спад се наблюдава в сладководните екосистеми (-85%), следвани от сухоземните екосистеми (-69%) и морските екосистеми (-56%).
Когато екосистемите са деградирали, те престават да предоставят на човечеството ползите, на които то разчита – като чист въздух, вода и здрави почви за храна, съхранение на въглерод за стабилен климат – или предоставят тези ползи само в минимална степен, в зависимост от степента на увреждане.
Критичната точка възниква, когато кумулативните въздействия в дадена екосистема достигнат праг, който води до съществена, често рязка и потенциално необратима промяна.
Глобалните критични точки, като необратимото разрушаване на амазонската дъждовна гора и масовото измиране на кораловите рифове, могат да предизвикат шокови вълни далеч отвъд непосредствената реалност, засягайки продоволствената сигурност и поминъка.
Това предупреждение идва на фона на съобщенията, че през август 2024 г. пожарите в Амазония са достигнали най-високото ниво за последните 14 години, а по-рано тази година е потвърдено четвърто глобално събитие на масово избледняване на корали.
Как се влошават местообитанията
Загубата и деградацията на местообитанията се дължат основно на глобалната хранителна система, следвана от свръхексплоатацията, развитието на линейни транспортни инфраструктури, инвазивните видове и болестите.
Изменението на климата представлява допълнителна сериозна заплаха за популациите на дивите животни, особено в Латинска Америка и Карибския басейн, които са намалели средно с 95 %.
В Европа и Централна Азия е регистриран спад на популациите на дивите животни с 35%, докато в Северна Америка спадът е 39%.
Спешен сигнал за природата
‘Природата отправя спешен призив. Кризите, свързани със загубата на биоразнообразие и изменението на климата, тласкат дивата природа и екосистемите отвъд границите им, достигайки опасни глобални критични точки, които заплашват да подкопаят животоподдържащите системи на Земята и да дестабилизират обществата’, заявява Кирстен Шуйт, главен изпълнителен директор на WWF International.
‘Въпреки че ситуацията е отчайваща, съществуват споразумения и глобални решения за поставяне на природата на пътя към възстановяване до 2030 г., но досега напредъкът е ограничен’, подчертава Шуит.
‘Ето защо решенията и мерките, взети през следващите пет години, ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на живота на Земята. Силата и възможностите са в нашите ръце. Можем да имаме жива планета, ако започнем да действаме сега’, предупреждава главният изпълнителен директор на WWF International.
Кои диви животни са застрашени от изчезване
Тенденциите в числеността на популациите на дивите животни, отразени в ИДП, показват:
Индексът също така показва, че популациите на някои диви животни са се стабилизирали или увеличили благодарение на ефективните усилия за опазване на природата, като например 3% годишно увеличение на популацията на планинските горили между 2010 и 2016 г. в масива Вирунга в Източна Африка, както и възстановяването на популациите на бизоните от 12 на 6800 индивида от 1950 до 2020 г. в 10 държави в Европа.
Основни фактори, обуславящи изменението на климата
Енергийните системи, снабдяването с храни и тяхното производство са основните фактори, които обуславят изменението на климата и загубата на биологично разнообразие.
Изкопаемите горива са причина за приблизително 70% от емисиите на парникови газове.
Производството на храни е основната причина за загубата на местообитания – то използва 70% от сладководните ресурси и е отговорно за над една четвърт от емисиите на парникови газове, според данните от индекса ‘Жива планета 2024’.
Румъния се намира в критичен момент по отношение на опазването на природата, смята Барбара Бенданди, директор по опазването на природата във WWF-Румъния.
‘Въпреки че сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства – от незаконната сеч до замърсяването с пластмаса и неотдавнашното законодателство за трофеен лов на мечки, ние сме решени да защитим и, където е необходимо, да възстановим нашите уникални екосистеми и видове. Настоящите решения могат да окажат дълбоко въздействие върху дивата природа, включително върху емблематични видове като мечките или върху често пренебрегваното водно биоразнообразие’, обяснява Бенданди.
Какви решения съществуват за бъдещето на планетата, природата и човечеството
Основните обществени проблеми, включително изменението на климата, могат да бъдат решени чрез решения, основани на природата, твърдят специалистите от WWF.
Например регенеративното земеделие и възстановяването на горите, влажните зони и мангровите гори могат да увеличат съхранението на въглерод, да подобрят качеството на водата и въздуха, да повишат сигурността на храните и водата и да помогнат за защита от ерозия и наводнения.
Нови задължителни планове в областта на климата
Съгласно Парижкото споразумение до 2025 г. държавите трябва да представят нови планове за климата (национално определени приноси – НДП), в които да посочат как ще допринесат за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.
Тези планове следва да включват стъпки за справедливо постепенно отказване от изкопаемите горива и трансформиране на хранителните системи.
Освен това държавите – членки на ЕС, трябва да представят план в областта на енергетиката и климата, насочен към намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. Въпреки че крайният срок за подаване на документи беше 30 юни 2024 г., Румъния все още не е финализирала този план.